Да знаеш много езици,значи да имаш много ключове за една врата
"А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Санаарската земя, дето се и заселиха...И рекоха: Елате,да си съградим град,даже кула,чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име,да не би да се разпръснем по цялата земя... А Господ слезе да види градът и кулата, които градяха човеците.И рече Господ... Елате, да слезем, и там да разбъркаме езикът им, тъй щото един други да не разбират езика си..." Божието наказание застига дръзките, които, устремени към небесата, се опитват да достигнат божието съвършенство. Тази притча от книга Битие на Стария завет дълго време е предизвиквала недоумение у мен. Защо опитът за самоусъвършенстване трябва да бъде наказан? Защо Бог наказва своите творения- човеците- точно по този начин? На този въпрос отговаря Волтер: "Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата". Всъщност Божието наказание е фактор, който мотивира развитието на човешката раса. Защото "разбърканите" езици предизвикват както обществени еволюционни процеси, така и стремеж към личностно развитие. Независимо от езиковата си "изолираност", античните общества влизат в икономически, културни и политически взаимоотношения едно с друго. В учебника по Философия за 11-ти клас е даден пример, за това, че старите славяни нарекли германците немци, т.е. неми хора, защото не разбирали неясния им говор. Езикът в такива случаи се явява като разединяващ фактор. Поради тази причина общуването между хора от различни етноси се нуждае от превод, за да бъде осъществена пълноценна комуникация. След "разбъркването" на езиците, с течение на години и векове се оформят езикови групи и езикови семейства. Днес броят на езиковите групи и самостоятелните езици е над сто и петдесет, а на езиковите семейства е двадесет. Разпространените по целия свят езици изпълняват ролята на признак, по който се съди за етническата и понякога за религиозната принадлежност на хората. Българите по говоримия си език се отнасят към Славянската езикова група от Индевропейското езиково семейство. Благодарение на непрекъснатите икономически и културни взаимоотношения между различните народи днес разединяващата функция на езика е преодоляна, но не напълно, защото не е възможно всички езици да бъдат напълно овладени. Езикът се превръща в обединяващо звено във всички социални сфери, навсякъде, където се извършват непрекъснати комуникации. Това на свой ред довежда до създаване на изкуствени езици, които ще да улеснят общуването. Един такъв изкуствен език е есперанто - най-разпространеният от тях. Той е създаден от полския филолог д-р Людвик Заменхоф, роден в еврейско семейство. Името на езика произлиза от псевдонима (д-р Есперанто), под който неговия създател публикува първия си труд по темата, и буквално означава "който се надява". Заменхоф, по професия очен лекар, издава "Пъра книга" ( Unua Libro ) за езика през 1887 год., след като работи по нея около десет години. Намерението му е да създаде лесенза научаване език, който да служи помощно средство в международното общуване и по този начин по-скоро да допълни, отколкото да измести всички останали естествени езици. В наши дни хиляди хора по цял свят използват есперанто, за да общуват помежду си. В България есперанто се разпространява почти веднага след издаването на "Първа книга". Още в края на 19-ти век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 год. във Велико Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание "Български есперантист", което излиза от 1919 година. Изкуствените езици като културен феномен всъщност са още едно доказателство за смисъла на Божието наказание на чошекия род, дръзнал да построи Вавилонската кула. То е изпитание, провокиращо творческия потенциал на човека, а чрез творчеството човекът се доближава до реализиране на Божествения замисъл за себе си- със собствени усилия да се доближи до Твореца. Божието наказание се превръща във фактор,който мотивира човешкото развитие, защото, развивайки се, човеците се сдобиват с много ключове-езици, които ще отворят вратата на себеусъвършенстването. Макар че всяка държава си има официален език, когато стане въпрос за бизнес, политика, спорт и интернет, се прибягва към масово използвани езици. В нашия век най-говорими и учени езици са английският, немският, френският, руският, японският, испанският и арабският. Хората, които владеят поне три или четири езика, имат по- голяма реализационна възможност. Считам се за привилегирована в това отношение, защото съм родена в семейство, в което се говорят два езика- турски и български. Турският език ми е майчин език. Както всички индивиди,принадлежащи към определен етнос, които изучават първо майчиния си език, така и аз първо научих турския. След трети клас ми се наложи да уча в Турция, където завърших четвърти клас. От завръщането си в България, след завършен четвърти клас, до този момент уча в Крумовград. Българския език научих в детската градина и в училище. Затрудненията, които изпитвах при избора си на най- правилния начин на изразяване, ме мотивираха да чета художествена литература, за да обогатя активния си речник и да подобря стила си. Английски език започнах да уча в училище, по- точно в Турция, където спечелих курс по английски език, за срок два месеца. Благодарение на този курс развих знанията и уменията си, които бях получила в училище. Когато вече бях ученичка в България и учих английски език, не изпитах затруднения в часовете по чуждия език. Най- вече успеха си в научаване на чужди езици дължа на музиката,като се опитвам да науча текста, за да запея песента, така лека-полека свиквам да пея на няколко езика. Вече трябва да уча по география... Отворения атлас на света мълчаливо ме гледа, гледам го... Виждам, че светът е като пъстра мозайка от религии, етноси, раси и най- вече от езици. На един или друг от нас са ни познати английският, френският, немският, японският, испанският, италианският, арабският език, но има много други, за които даже не сме и чували. Ненадейно погледът ми попада на Индия и си спомням, че в тази многолюдна държава има поне осемнадесет говорими езика. Дали има някой, който да владее поне 1/3 от тях? А може би това е моето ново предизвикателство...
