Всеки език е символ на културна индивидуалност

Това изключително предпазливо, почти мъгляво съобщение дава отлична представа за един наистина немаловажен проблем на Европейския съюз – многоезичието, което с поредицата разширявания заплашва да превърне комуникацията в мъчителен процес или - напоследък най-вероятно - да се превърне в едноезичие. Езикът е демонстрация на надмощие и съвсем не е равнопоставен например диалогът, в който само единият от партньорите използва майчиния си език.

Континентът Европа – от Азорските острови до Каспийско море и от Сицилия до Шпицберген - се характеризира с голямо етническо и езиково многообразие, тук съществуват около 200 етноса със съответните езици и наречия. Етнически и лингвистично континентът се дели на 8 големи семейства (1. баски и лапландци; 2. елини и литовци; 3. романски народи; 4. германски народи; 5. скандинавци; 6. славяни; 7. фино-угри; 8. турци), което предопределя многобройните религиозни, езикови и други културни различия. Сходството в езика означава много повече от еднакво средство за общуване, то е еднакъв начин на мислене, еднаква чувствителност и начин за изразяване на човешката същност. Според Харалд Харман над четиридесет са езиците в Европа, които се говорят от повече от 1 милион души. Наистина има големи и малки народи, подобно разделение по отношение на културата обаче е недопустимо, а езиците са част от културата на даден народ и отношението към тях следва да бъде като към културен феномен. На практика ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че статутът на европейските езици е твърде различен: официалните държавни езици са значително по-малко на брой, отколкото всичките говорими езици.

1	Руски	135 769 000
2	Немски	91 473 000
3	Френски	58 120 000
4	Английски	56 390 000
5	Италиански	55 437 000
6	Украински	43 235 000
7	Полски	38 231 000
8	Испански	28 616 000
9	Румънски	23 741 000
10	Холандски	20 230 000
11	Сърбо-хърватски	14 604 000
12	Унгарски	12 425 000
13	Португалски	10 100 000
14	Гръцки	10 075 000
15	Чехски	9 839 000
16	Белоруски	9 699 000
17	Български	8 831 000
18	Шведски	8 197 000
19	Каталонски	7 306 000
20	Турски	6 923 000
21	Азърбейджански	6 571 000
22	Татарски	5 673 000
23	Словашки	5 115 000
24	Албански	5 054 000
25	Датски	4 990 000
26	Финландски	4 896 000
27	Арменски	4 615 000
28	Норвежки	4 150 000
29	Грузински	3 955 000
30	Ромски	3 246 000
31	Литвийски	3 040 000
32	Окситански	2 700 000
33	Галицийски	2 350 000
34	Словенски	1 859 000
35	Чувашки	1 796 000
36	Македонски	1 472 000
37	Латвийски	1 446 000
38	Сардински	1 400 000
39	Ирландски	1 050 000
40	Естонски	1 046 000

Езици и броя на говорещите ги в Европа (източник: Харалд Харман: Езиковият свят на Европа. Франкфурт/Ню Йорк 1993г.)

Условно големи ще наричаме тук езиците, говорени от повече от 25 мил. души (немски, френски, английски, италиански, полски и испански, като украинският, който се говори от над 43 мил. души, представлява едно трагично изключение поради общоизвестни исторически причини), а малки, подразбира се, са всички останали, независимо дали са официални държавни, национални, регионални или малцинствени езици.

Каква е позицията на Европейския съюз като многонационално политическо и икономическо държавно обединение по отношение на езиковото многообразие? Равнопоставеността на езиците в ЕС е заложена в Регламент №1 от 15 април 1958 г., добил популярност като Европейската езикова харта. Документът постановява, че официални и работни езици за Общността са четирите езика (немски, италиански, френски и нидерландски) на шестте държави-учредителки (Белгия, ФРГ, Франция, Италия, Люксембург и Холандия). При по-нататъшните разширения се спазва принципът поне един от официалните езици на всяка новоприета държава-членка да става автоматично официален или работен език и за Общността. Официални дефиниции за “официален” и “работен език” и до ден днешен няма. Принципно за официален език се приема “езикът на една държава, използван в законодателството, администрацията, съдебната и образователната система”, а работен е “езикът, който използват институциите в общуването помежду си и за вътрешна употреба” (според EU-Lexikon). С Договорите от Маастрихт (1991 г.) и Амстердам (1997 г.) това положение бива още веднъж потвърдено. През 1997г. се записва и правото на всеки гражданин на ЕС да се обръща към органите на Съюза на официален език по свой избор, както съответно и правото да получава отговор на този език. Според сега действащите разпоредби следва целият документообмен с гражданите на ЕС да се публикува на всички официални езици на ЕС – това включва текстове, засягащи финансовия и производствения сектор, законодателни предложения, решения в областта на корпоративния контрол и конкуренцията, в областта на държавното подпомагане.

Що се отнася до официалната регламентация на проблема, нещата са като че ли еднозначни: Европейският съюз се стреми към съхраняване на езиковото многообразие. Дори дизайнът на сървъра на Съюза в Интернет безусловно убеждава посетителя в сериозния подход към многоезичието. Първото нещо, с което се сблъскваме при отваряне на http://eu.ue.int, е многоезичието. Не за дълго обаче, защото достатъчен е само бегъл поглед върху страниците на езиците на най-новите страни-членки, за да се убедим, че на литовски например е само маската, всичко актуално е на немски, френски или дори само на английски език. Все още не са преведени на езиците на новите страни-членки дори основни за Съюза договори като Договорът за Европейската общност, Договорът за Европейския съюз, Договорът от Ница и др. под.

Наистина не липсват добри намерения, но на практика многоезичието е трудно осъществимо. Възможните езикови комбинации за превод още в “детските години” на обединението предвещават трудности:

* след основаването с 4 езика възможните комбинации бяха 12; * след първото разширяване на север езиците станаха 6, а комбинациите 30; * с двата следващи етапа на разширяване на юг (Гърция, Португалия и Испания) езиците са вече 9, комбинациите – 72; * след второто разширяване на север официалните езици в ЕС се увеличават на 11, а комбинациите – на 110; * след последното разширяване на изток и юг от 2004 г. при вече 20 официални езика (гръцки, датски, немски, английски, испански, френски, италиански, нидерландски, португалски, фински, шведски, чешки, естонски, литовски, латвийски, унгарски, полски, словашки, словенски, малтийски (единствено Малта е проявила готовност да се откаже, поне при заседанията, от превод на националния език)) се получават 380 възможни езикови комбинации.

...следващата част