Всеки език е символ на културна индивидуалност
предишната част...Всяко ново разширяване поставя Генералните дирекции за устен (SCIC, от фр.: Le service commun Interpretation-conferences) и писмен превод (DGT, от англ.: Directorate-General for Translation) пред нови изпитания. Според Е. Бусек и В. Микулич увеличеното разнообразие на езици има твърде висока цена - според разчетите след последното разширяване ще са необходими допълнителни разходи от 650 мил. евро и нови 1800 работни места за устни и писмени преводачи, като досега са отпуснати само 320 новоназначения. “Засега не са налице нито необходимият персонал, нито помещенията и техническите съоръжения. Устни преводачи, които с лекота превеждат от португалски на естонски или от словенски на фински език трудно се намират.” За всеки от новите езици са необходими по 135 устни преводачи, но като цяло поради високите професионални критерии е невъзможно да се попълнят дори малкото отпуснати места.
Наистина не липсват добри намерения, но на практика многоезичието е трудно осъществимо. Възможните езикови комбинации за превод още в “детските години” на обединението предвещават трудности:
* след основаването с 4 езика възможните комбинации бяха 12; * след първото разширяване на север езиците станаха 6, а комбинациите 30; * с двата следващи етапа на разширяване на юг (Гърция, Португалия и Испания) езиците са вече 9, комбинациите – 72; * след второто разширяване на север официалните езици в ЕС се увеличават на 11, а комбинациите – на 110; * след последното разширяване на изток и юг от 2004 г. при вече 20 официални езика (гръцки, датски, немски, английски, испански, френски, италиански, нидерландски, португалски, фински, шведски, чешки, естонски, литовски, латвийски, унгарски, полски, словашки, словенски, малтийски (единствено Малта е проявила готовност да се откаже, поне при заседанията, от превод на националния език)) се получават 380 възможни езикови комбинации.
Всяко ново разширяване поставя Генералните дирекции за устен (SCIC, от фр.: Le service commun Interpretation-conferences) и писмен превод (DGT, от англ.: Directorate-General for Translation) пред нови изпитания. Според Е. Бусек и В. Микулич увеличеното разнообразие на езици има твърде висока цена - според разчетите след последното разширяване ще са необходими допълнителни разходи от 650 мил. евро и нови 1800 работни места за устни и писмени преводачи, като досега са отпуснати само 320 новоназначения. “Засега не са налице нито необходимият персонал, нито помещенията и техническите съоръжения. Устни преводачи, които с лекота превеждат от португалски на естонски или от словенски на фински език трудно се намират.” За всеки от новите езици са необходими по 135 устни преводачи, но като цяло поради високите професионални критерии е невъзможно да се попълнят дори малкото отпуснати места.
В практиката за по-редките комбинации между езици все повече се налага при устния превод използването на “езиците-реле”, т.е. превежда се от португалски на английски и след това от английски на естонски. Обаче при този способ, освен че, независимо от качествата на преводача, неминуемо спада качеството на превода, се губи за жалост част от посланието, губят се културните и исторически нюанси. Той коства и повече време, а и натоварването за преводачите нараства неимоверно, тъй като, съзнавайки, че превежда, за да превеждат от него, преводачът трябва да се съобразява и с преводимостта на произвеждания от него текст ( напр. при използването на немски като език-реле трябва да се ограничава, доколкото е възможно, крайният словоред в подчиненото изречение, рамковата конструкция на изречението и др. под.)
Опасна ли е нетолерантността към малките езици? Разбира се, всеки език е символ на културна индивидуалност, неговите носители представляват една идентифицираща се с него общност. С изучаването на един език винаги е свързано и изучаването на съответната култура, и не на последно място, изучавайки езика, респ. културата, ние се приближаваме и до мисленето на другия. Принципно ЕС декларира подкрепа на разнообразието във всички негови форми, включително и езиковото, като в тази насока усилията и инициативите съвсем не са малко на брой, но за жалост, като че ли резултатите са все още в сферата на пожеланията.
...следваща част