Всеки език е символ на културна индивидуалност
предишната част...Каква е по-конкретно практиката в отделните европейски институции? На пленарните заседания в Европейския парламент всеки евродепутат използва официалния език на своята държава, в отделните комисии обаче в повечето случаи е осигурен симултанен превод само за немски, френски и английски език. В Европейския съвет и в Съвета на ЕС неофициално многоезичието е ограничено до триезичие. Интересен факт е “Езиковото указание” от 27.05.2000, с което Франция и Германия декларират взаимната си подкрепа за запазване ролята на езиците им като работни за Съвета на ЕС. В Европейската комисия се работи предимно с английски и френски, като тенденцията все повече е в посока английски.
Английският език в световен мащаб, или поне в рамките на западната цивилизация, все повече се превръща в съвремения “лингва франка”. По дефиниция “лингва франка” е универсален език, използван за междуетническа комунукация между хора, които нямат общ майчин език, т.е. все по-нарастващата употреба на английски като официален и работен език в ЕС за разлика от различните “лингва франка” в миналото носи предимства за една националност за сметка на останалите. От своя страна английският също търпи донякъде осакатяващото въздействие на повсевместната му употреба, в т.нар. “евроанглийски” например се наблюдават семантични изкривявания, прекалена схематизация и т.н.
Какви други практически проблеми създава многоезичието (а напоследък всъщност двуезичието/ едноезичието) на ЕС?
* очевидна недостъпност на редица документи, административни и законодателни актове за всеки един от гражданите на ЕС. Според анкетата на ЕВРОБАРОМЕТЪР “Европейците и езиците” от 2001 год. (т. е. преди голямото разширение с 10 държави и 9 езика) 47% от европейците не говорят друг език освен майчиния си, т.е. изключително важно е всеки европейски гражданин да има възможност да се информира за нещата, важни за него, на майчиния си език. Така например в Обобщителния доклад на Дирекция “Общо и професионално образование” относно регионалните и малцинствени езици се казва: “Очевидно съществуват добри възможности за финансиране за многобройните регионални и малцинствени езици по линия на програмите Интеррег и Лидер, тъй като тези програми разполагат с по-голям бюджет в сравнение с други програми. В тях все пак би трябвало по-ясно да се интегрира като цел поощряването на езиковото многообразие и опазването на регионалните и малцинствени езици и свързаните с това култури. [...] Малките общности не разполагат със средствата, понякога дори и с достъп до необходимите езикови познания, за да се справят наравно с по-големите общности с изискваните от проектите на ЕС кооперативност и съфинансиране”. * университетите не успяват да обучат достатъчно качествени специалисти в т. нар. “езици-орхидеи”; * за преводачите от и на малките езици това трудно функциониране на многоезичието определено е проблем, защото липсват съответните паралелни и помощни текстове.
Какви са възможните решения?
* на срещата на върха през 2002 в Барселона ръководителите на държавите-членки подчертаха важността от изучаването още на най-ранен училищен етап, даже от най-ранна детска възраст, на първи и втори чужд език, като за едно от важните последствия от тази инициатива се сочи и по-доброто усвояване чрез чуждия на майчиния език.
Проблемът обаче тук е следният - В доклада от 26/09/2005 “Многоезичието: ключови факти и цифри” на “Евридика’, една организация на Европейската комисия, създадена с цел събирането, сравняването и публикуването на данни за образованието в Европа, се обръща внимание на доминиращата позиция отново на английския – в повечето страни от ЕС английски се изучава от поне 90% от учениците. Въпреки усилията за поощряване на разнообразието при изучаване на чужди езици 95% от учениците изучават един от петте най-говорени езици: английски, френски, немски, испански и руски.
* може би едно друго възможно разрешения е увеличаването на интернационалността на университетите, т.е създавайки европейско университетско пространство със сравняемо качество на обучението се създават предпоставки за обмен на потенциални езикови специалисти наред с придобиването на друга професионална квалификация, т.е не непременно лингвисти; * някои от езиците на страните-кандидатки вече присъстват в ЕС като малцинствени езици; навременното използване на това богатство би облекчило проблемите при последващите разширявания; * друг възможен вариант е използването потенциала на емигрантите – в момента само в Берлин живеят около 180 националности.
